През 893 г. старобългарският език заменя гръцкия като държавен език на България, а през 867-868 г. папа Адриан II одобрява славянското богослужение.
Старобългарският език като държавен език
През 893 г., по времето на княз Борис I и цар Симеон, старобългарският език заменя гръцкия като език на църквата и държавата. Това е резултат от дълготрайните усилия на българската държава да утвърди собствена писменост и култура. Книжовните школи в Плиска, Преслав и Охрид създават богата литература на този език.
Кирилицата: българската азбука, която преобрази писмеността
Кирилицата е едно от най-значимите наследства на българската култура към световната цивилизация. Създадена в Първото българско царство в края на IX - началото на X век, вероятно от ученици на Кирил и Методий, тя е основана на гръцката азбука и е станала основа на писмеността на много славянски народи - днес я ползват милиони хора.
Славянското богослужение и папството
През 867-868 г. в Рим папа Адриан II одобрява славянските книги на Кирил и Методий и разрешава славянското богослужение. Така славянският език получава признание наред с латинския, гръцкия и еврейския, които често са наричани „трите свещени езика“. Това признание е важна стъпка за утвърждаването на старобългарския като литературен език на славяните.
Историята на старобългарския език е повод за гордост за българския народ. От кирилицата до признанието на славянското богослужение България е оставила дълбок отпечатък в европейската цивилизация. Желаеш ли да провериш своите познания за тази величава история? Участвай в нашия куиз и открий колко добре познаваш българското минало!